Измамна приказка
Душата ми същинска крепост бе,
далечни бяха шумните потери.
Очакван принц на дорест кон дойде,
от него скочи и открехна двери.
Забравен в замъка на моето сърце,
от времена бе пазен царствен трон.
Принцът чаровен, с усмивка на хлапе
преди да седне ме поздрави с поклон:
„Царице моя, войнствах много аз.
Аз завладявах разни територии.
Наситих се. Сега съм в твоя власт,
ти отведи ме във покойте свои!”
Потъвахме във нежен балдахин,
уханно-сластна зрееше нощта.
Заспала съм и... моят властелин
потайно бе напуснал крепостта.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
