Jul 23, 2007, 9:46 PM

Измамница покрита с непорочност 

  Poetry
833 0 32


Измамнице, покрита с непорочност,
по-бели са ти думите от снеговете,
като катранът адов е душата,
сърцето ти е дом на ледовете.


Измамнице, владееща съзнанията хорски,
не се ли умори от чуждите страдания?
Не ти ли стигнаха сълзите във очите
или възбуждаха те нечии стенания?


Измамнице, покрита с непорочност,
познах те аз, щом плю ми на ръката,
не си измисляй хиляди причини,
затворен ми е пътят към душата.


Измамнице, ти жалко си създание,
отхвърлена от собствена дребнавост,
любов, приятелство за теб са изпитание,
единствено към тях питаеш завист.


Измамнице, отивай си завинаги,
не се завръщай с думи, с мед намазани,
около мен е пълно с хора истински,
във думите и във делата си доказани.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??