Измамница покрита с непорочност
Измамнице, покрита с непорочност,
по-бели са ти думите от снеговете,
като катранът адов е душата,
сърцето ти е дом на ледовете.
Измамнице, владееща съзнанията хорски,
не се ли умори от чуждите страдания?
Не ти ли стигнаха сълзите във очите
или възбуждаха те нечии стенания?
Измамнице, покрита с непорочност,
познах те аз, щом плю ми на ръката,
не си измисляй хиляди причини,
затворен ми е пътят към душата.
Измамнице, ти жалко си създание,
отхвърлена от собствена дребнавост,
любов, приятелство за теб са изпитание,
единствено към тях питаеш завист.
Измамнице, отивай си завинаги,
не се завръщай с думи, с мед намазани,
около мен е пълно с хора истински,
във думите и във делата си доказани.
© Христо Костов All rights reserved.
