Измислица
Вали... Вали.Каква кошмарна нощ.
В душата ми е страшен безпорядък.
Къде си ти - добър и малко лош?
Измислих те. А истински ми трябваш.
Навярно ще те срещна някой ден.
Навярно ще съм вече малко стара.
И ти - измисленият днес от мен -
ще стигнеш своята последна гара.
Ще слезеш,безнадеждно уморен,
и без посока ще поемеш в здрача.
А вятърът - враждебен и студен -
за нещо свое си до теб ще плаче.
Тогава точно ще се появя.
Един безкраен миг ще се проточи...
Ще ме познаеш само по това,
че във очите ми ще има обич.
Ще ме попиташ: "Ти ли си това"?
А в отговор аз само ще въздъхна.
И спомен за отминала тъга
в душата ми неволно ще възкръсне.
Ще тръгнем после бавно към дома.
И бодро вятърът до нас ще крачи.
А аз ще питам себе си: "Нима
от радост също може да се плаче?..."
© Гълъбина Митева All rights reserved.
