Изповед

Обичам ли те или не - това не зная,
но мислите ми притежаваш...
Да те забравя аз тря'а,
но някак си не ми позволяваш...
Бяхме щастливи в миговете заедно,
но ето, че отмина щастието ни безкрайно...
Как да те забравя, когато само тебе искам?!
Как да те забравя, като за тебе аз жадувам?!
Постоянно за тебе мечтая
и друга мисъл аз не зная...
Но нещо все ни делеше...
пропаст... преграда... там нещо беше...
Твоята снимка държа в ръка,
моля се чудо да стане в нощта...
Телефонът пак да зазвъни...
ти да бъдеш това...
О, ти не знаеш как чаках да се обадиш
и разликата между нас да забравиш,
пропастта да запълниш,
и мъката далеч да изпъдиш...
В нощите самотни, когато тебе пак сънувам
и целувките ти нежни чувствам,
тогава се събуждам със сълзи на очи,
и твоето име в главата ми бучи...
Ето, чувам гласа ти,
виждам очите ти...
в ръце ме нежно държиш,
думи мили ми шептиш...
Не! Не искам аз да те забравя!
Не искам на друга да те оставя!
Искам само до мен
да бъдеш ден след ден...
Да те забравя нямам намерение,
ако те обичам, не мисля, че е прегрешение...
А дори те искам още по-страстно
и не ми пука дали е опасно...
Моментите с теб бяха незабравими,
а чувствата изпитани - толкова силни...
Спомените горещи покой не дават
и сълзите детски отвътре напират...
Кръв от сърцето блика...
"Остани!", иска душата да извика...
Не ме пускай! Подръж ме още малко,
а дори и след това да стена жалко...
Като ангел без крила падам на земята...
ето, вече усещам студенината...
Без теб е толкова самотно...
Без теб в света е някак празно...
Но самата аз не зная
дали те искам за нощ, за две или до края...
Знам, че ще ми подариш болка,
но без теб тя е дваж по-жестока...
Ето, разбрах най-накрая -
искам да бъдеш с мен до края...
Аз съм си твоя
до сетната дума моя...
Душата си ти давам,
сърцето - подарявам...
Нека бие то за теб!
Нека живея аз зарад теб!
Заключи го и ключа дълбоко прибери,
и моля те, без повече лъжи!
Не искам пак горчиви сълзи
и отровени, пропилени дни!
Вечно да съм твоя аз искам
и нежност да ти дам...
В любов към теб се вричам
и, че те обичам вече знам!
Сърцето мое победи - крила му дадох аз
и силата му могъща ме изпълни тоз час...
Нека с теб направим приказка една,
която да трае за вечни времена!