Изповед
Изповед
За него аз света пребродих боса.
Нозете в рани Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст.
Не исках и да чувам клеветите,
със завист изковани от човешката уста.
Душата ми бе цялята във рани
като корозирала скала.
Отблъсквах всекиго от пътя.
Със силен огън браних на мъжа честта.
И не е вярно , както казват някой,
че непонятна е за него тя.
За него аз света пребродих боса.
Нозете в рани Иссусови приличаха досущ.
На плещите си го носих неуморно
като най-тежкия греховен кръст.
Не исках и да чувам клеветите,
със завист изковани от човешката уста.
Душата ми бе цялята във рани
като корозирала скала.
Отблъсквах всекиго от пътя.
Със силен огън браних на мъжа честта.
И не е вярно , както казват някой,
че непонятна е за него тя.
© Даниела Василева All rights reserved.
