Изроди, стойте далеч
Стоите вие и разговаряте
не ме канете при вас, моля ви.
Аз съм друг инструмент – вероятно цигулка.
Стоите вие и мислите,
добре че не ме поздравявате.
Не бих издържал да седя тромав върху тънка жица...
Стоите вие и гледате,
но аз не съм в това полезрение.
Усещам как не съм за тука,
затова седя си мрачен във ъгъла.
Предвиждам, че ще стоите задълго,
когато червеи костите ми ще глозгат.
Уверявам ви, имате маса запазена,
преса, която да снима и овце, които да слушат.
Ти, първият, си приличен на дънер,
не мръднал за вечни години.
Професорски клюн, с венец от гръцки маслини.
Заповядай, народът е глух.
Ти, вторият, си човек от луната,
там дето всичко сивее повяхнало.
Очите ти – мазни, изцъклени,
парично приличен симпатяга.
За последно ви казвам – стойте си.
До вратата ескорт не ми трябва.
Аз и без друго вече отнесен съм,
недокоснат, но моите струни изгоряха.
© Таня All rights reserved.
