Извай Любовта!
Само ти в този камък умееш
своите чувства да съживиш.
С ръце да го караш да пее,
със сърцето когато твориш.
Не захвърляй длетото, човеко.
Превърни ненужното в прах.
Изрисувай на камъка дреха,
да прикриеш пороци и грях.
Преди да му вдъхнеш надежда,
на плещите метни му въже.
Омотай го в житейската прежда,
за да има какво да плете.
Не оставяй краката му боси,
че и камък се пука от студ.
Изглади по лицето въпросите.
Идеалът постига се с труд.
Направи му мечти във очите
и когато си вече готов,
вместо име, с длетото подбито
изпиши, че се казва Любов!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
