Извечното
Поспри забързано човече,
какво догонваш в своя бяг?
Тичайки не стигаш ти далече…
И от нищо ли в живота нямаш страх?
Времето не ще забави хода,
вселената хилядолетия трепти така,
невидимо изгражда небосвода,…
невидима остава бъдеща съдба
Унесено във всекидневни грижи,
не виждаш ли, че времето лети?
Мечтаното остава непостижно,
но ти за туй не се коси…
Поспри забързано човече,
отбий от пътя си встрани…
Дори това достатъчно е вече,
легни на дъхави треви..
Почувствай пулса на земята,
че тя е живо същество.
Вдъхни уханието на цветята,
попий магията на вълшебство…
Че атоми сме във всемира
дори и хаотично да летим,
предвечните закони не възпират
човечното у себе си да претворим!
© ШЕМЕТ Тарантупски All rights reserved.
