ж ж ж
Превърнали усмивките си в спазми,
разпъваме на дните жартиера,
заплюти от късмета, сухи пазви
на люлки детски празнотата мерят.
Строшили огледалните неистини,
познаваме лицата си във локви.
Душите ни са отънели писъци,
порязани от чувство за самотност.
Устите си превърнахме в муцуни,
захапали на луненото питата,
сънуваме кошмарни пълнолуния
и се събуждаме през потни викове.
Във мрежите на утрешното вчера
привикваме мечтите си да сричат,
а препарирали в съня ни времето,
пропуснатите празници надничат.
© Мери Добрева All rights reserved.
