Погледнах те веднъж,
някак си случайно всичко стана
и неразбрах как влезна в моето сърце.
Гледах те и виждах тези очи,
които ме караха да се усмихвам.
Гледах те и си мислех-
"кой си и защо дойде?"
Защо нахълта в живота ми така внезапно?
Виждам те и думите изчезват...
И какво остава...желаната целувка...
която е невъзможна...поне сега...
Чувстваш ли това което и аз?
Какво ли мислиш...незная
Какво направи с мен,
неспирам да мисля за теб?!
Но аз не съм сама,имам него,
ти също имаш нея,
но защо пак погледите ни се срещат?
Защо не отделяш очи от мен?
Знаеш,че няма бъдеще за нас
или то е много далеч...
Какво ще правим...
ще страдаме един за друг,
ще живеем с надеждата...за нас...
ще се взираме в очите
пълни с тъга и сълзи...
И ще чакаме деня,
в който може да сме сами
Но дали ще дойде този ден
или всичко ще си остане за тогава,
когато ме погледна,
когато аз също те видях
и желаната целувка бе реална...