Желая те
Желая те, тъй като може да желае
земята – синия небесен свод.
По хоризонта ласки времето чертае,
а щрихите са като тайнствен код...
Целувката е запечатана в пространство,
с намигането тихо в кръстопът.
На скитника в очите, цвят в познанство
разпукнал е и стъпките цъфтят.
Гората се разлисва върху клонки пръсти,
в небето с корен думите пълзят.
А листите ... оформени са като в устни,
разтворени от светлина - трептят.
Поляната задъхана, очаква в пролет
да се обагри с дъхави цветя.
Душата следва с раменете своя полет -
обгърнала с живота си света.
През тишината, капки перлени се сипят,
сълзите на Твореца са роса.
Земята и Небето, на пръсти се целуват
и нежност сипят в моята коса.
(Ухае утрото ... на влажна тишина...)
© Йоанна All rights reserved.
