Желая те
Желая те, а болката е тъй жестока,
защото знам, че невъзможно е да бъдем двамата сега
"Желая те", и искам нависоко да се покатеря
и да изкрещя на шибания свят това
Желая в океан от чувства да се гмурна
да се стопя, да стана мъничка сълза
и даже цветното във сиво да превърна
да плача, и да ровя с пръсти сухата земя
Желая те, а ти не ме поглеждаш даже
и знам, че цялата вина е в мен
желая те, дори живота с кал да ме омаже
аз пак ще бъда от твойта красота пленен
Съдба, в греховен стон ти превърни ме,
за да не виждам вече тази красота
защото всеки път, когато я погледна
от мъка нещо в мен умира веднага
И всички думи ще изгубят смисъл
и смисъла единствено ще бъде тя
и тук пред вас ще си призная,
че тя за мен е най-мила на света
А моя черно-бял живот ще продължава
самотата вярна спътница е тя,
любовта се дърпа и не се предава
живот, защо обрече ме така?
© Петър Адамов All rights reserved.
