Плътта ми тръпнеща те чака,
пред лицемерните лъжи
за добродетелност и плахост
в миг всички маски тя свали.
Плътта е слаба - в похотта родена,
от похотта на тялото живее,
душата се опитва да превзема,
понякога над разума владее...
Плътта е грешница невярна,
като издайница една,
разкрива всяка скрита тайна
дълбоко в женската душа.
Плътта ми тръпнеща те чака...
Плътта на истинска жена...
© Таня Панайотова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
