Жива рана...
Сама и гореща, от сън непробудена.
Все още тичам по пътища грешни.
Измамена, лъгана, сама, непринудена.
Пак плача на всичко, което е смешно.
Обгърната в обич, но много самотна.
Дарена с любов, но чувстваща страх.
Не искам да идват дните сиротни.
Не искам, аз плаша се безумно от тях.
Дочувам пак шум от стъпки във мрака.
Сърцето ранено от болка пулсира.
Дали злото зад ъгъла отново ме чака,
душата ми грешна покой не намира...
Студена болка в сърцето се впива.
И стена самотна, изпълнена с грешки.
Измъчваща хлад тялото ми облива,
върху мен се изсипват страдания тежки...
© Петя Терзийска All rights reserved.
