Жива вода
Неуловимо на пръсти денят
си отива,
притваря вратата и бележи
оставени спомени,
пръска малко бяло в косата,
под очите една бръчка рисува,
притуря грамче мъдрост
и ме прави богата,
разсипва в съня ми звездите
и впряга луната.
Препускам в дългите нощи,
гонейки светла комета,
един лъч отрязах - да ми свети,
когато дойде тъмата.
Вратата се хлопна и новият ден
се втурна с чувала препълнен -
с проблеми събрани,
с един милион думи,
с погледи чужди - режещи
тишината в сърцето.
Със завист, одумки и злоба,
които захвърлям далече в морето.
С грижи несретни,
с избягали радости,
с жажда за ласки и мъничко нежност.
А там - на завоя - ме чака съдбата;
усмихната,
важна
и мъничко тъжна.
Махва ми за поздрав с ръката
и разбирам, че всичко е нужно!
Една шепа жива вода за душата
е моето единствено чудо!
© Слава Костадинова All rights reserved.
