Dec 7, 2022, 5:23 PM

Жива вода 

  Poetry
332 0 0

Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.

Като слънце зад облаци скрито,
като внезапно изгряла дъга.
Така те виждат очите,
ала всъщност си мойта тъга.

Като капки роса по тревата,
като въглен, горящ сред жарта.
Така те доведе съдбата
и разля се в мен като жива вода.


© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??