ЖИВЕЕМ ЛИ
Изгрев. Залез. И нощта.
И денонощие във миналото.
От календара късаме листа.
Следващ идва. Със меда и жилото.
Минават ден след ден така.
Забавляваме се. Смеем се. Творим.
Отново идва, както е реда, нощта.
По навик, май за предния тъжим.
А радостта е някъде пред нас.
Незрящи сме за нея. Тъй живеем.
Имаме над спомените власт.
И мислим, че живеем. Ние тлеем.
© Ник Желев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
