ЖИВЕЕМ ЛИ
Изгрев. Залез. И нощта.
И денонощие във миналото.
От календара късаме листа.
Следващ идва. Със меда и жилото.
Минават ден след ден така.
Забавляваме се. Смеем се. Творим.
Отново идва, както е реда, нощта.
По навик, май за предния тъжим.
А радостта е някъде пред нас.
Незрящи сме за нея. Тъй живеем.
Имаме над спомените власт.
И мислим, че живеем. Ние тлеем.
© Ник Желев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
