ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА
ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА
Живееше в една мансардна
поет със име на светец.
Той имаше съдба коварна,
да бъде винаги беглец.
Жена си взе веднъж, отдавна,
да топли смисъла студен.
Душата му ранена, жадна,
а вярата - ранен елен.
След туй любовница намери -
блестяща, с палави черти.
Наслада, самота, проблеми
остави в нейните гърди.
Поетът - скитник се пребори,
остави своя роден край.
Напусна сините простори.
Забрави онзи пърхащ май.
Сега съдбата му се свива.
Душата гладна за мечти.
В живота смисъла угнива,
далеч от старите беди.
©Марин Лазаров
© Марин Лазаров All rights reserved.
