Гризе ме някакво съмнение,
че в този час на този ден,
ще пиша пак стихотворение.
Тя, римата е пак със мен.
Дрънчат на влака колелата.
Денят по релсите пълзи,
а мисълта лети крилата
към спомени от детски дни.
Ех, колко бързо се пораства,
как бързо времето лети...
По ежедневие захласнат,
човек към староста върви. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up