Веси (Весела Кънчева) Веси (Весела Кънчева)
100
Aug 31, 2007, 10:33 PM

Животът удряше ми неведнъж плесница

  Poetry
1.3K 0 13
Животът
удряше ми
неведнъж
плесница -
звънка, силна.
Страните ми
горяха.
И ураган
от болка
надигаше се
в мен.
Аз да отвърна
исках,
но преглъщах.
Препъваха ме.
Очакваха
да падна.
Аз падах.
После
се изправях.
Гордо.
Не изкрещях,
а стисках зъби.
Предаваха ме.
Най-близките
ми хора.
Подсмихвайки се.
И без капчица
вина.
След време
искаха
да им простя.
Ала предателство,
особено от близък,
не мога
да простя.
Обичаха ме.
Вярваха ми.
Държаха ме.
Приятелите мои
верни
не веднъж.
Разбрах,
по пътя си
ще срещна
и предатели.
Но той,
Животът,
се крепи на тези,
които не те предават
и са до тебе.
Винаги.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0