Животът удряше ми неведнъж плесница - звънка, силна. Страните ми горяха. И ураган от болка надигаше се в мен. Аз да отвърна исках, но преглъщах. Препъваха ме. Очакваха да падна. Аз падах. После се изправях. Гордо. Не изкрещях, а стисках зъби. Предаваха ме. Най-близките ми хора. Подсмихвайки се. И без капчица вина. След време искаха да им простя. Ала предателство, особено от близък, не мога да простя. Обичаха ме. Вярваха ми. Държаха ме. Приятелите мои верни не веднъж. Разбрах, по пътя си ще срещна и предатели. Но той, Животът, се крепи на тези, които не те предават и са до тебе. Винаги.
Скъпа Белоснежке, трогната съм! Както винаги си страхотна! Много благодаря-такъв отзив!
На Дочка и Зина също-благодаря много, радвам се, че съм успяла да ви трогна поне мъничко.
С обич
Веси
Като мъниста черно-бели сме в житейска броеница –
едни – с души по-тъмни от на Юда са – предатели!
А други, лъчезарни, със протегната към теб десница,
сърцето ти докосват и мигом стават ти приятели!
* * *
Поздрави, Веси! Белоснежни усмивки!
Скъпи приятели-Врабчо, Здравче и Ванина, много благодаря за хубавите думи и окобено за такива сладки и верни врабчета-трогната съм и благодаря много на всички!
С обич
Веси
Не бой се!
Всички врабчета са тук- около теб.
И те пазят.
Ти не ги виждаш.
Но само ако ти се случи нещо -те ще разперят крилцата си и ще отблъснат злобата...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Великолепно казано и написано!
с обич, Веси.