Jul 8, 2011, 2:58 PM

Жриците на Елада 

  Poetry » Civilian
751 0 3

ЖРИЦИТЕ НА ЕЛАДА



Не за слава…
Или за награда.
Те поемат към
нова Голгота.
По трънливия път –
към Елада…
Сбрали мъка –
за триста живота.

Премалели –
над старчески мощи,
в неми сенки
тела се преплитат.
Тайно само,
в безлунните нощи,
ще поплачат…
Насън – ще поскитат…

Как мечтаят си,
в делник нелесен,
за репò* –
глътка въздух – в неделя.
И в душите
заключили песен,
с друг горчивия
залък споделят.

Рой-сълзи...
Все редят есемеси:
Чедо, как си?
Обичам те, мамо!
Скъпи, чакай ме…
Мила, къде си?
И…
Сънуват…
България – само!

репò* - почивка, почивен ден

2007 год. - Атина

© Павлина Стаменова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не обичам да оценявам коментари, най-вече под мои творби, но ме провокира "пречупени, ограбени или опустошени...!!!" Не видях такива жени в Елада, повечето от тях бяха и творци, но... Иска се Дух за да издържиш, освен ако разчиташ на солиден гръб или работа тук. Трябва да имаш смелост и изострени сетива, за да схванеш всичко. А и народът е казал: Да не те стига мечка!
  • Развълнува ме...
  • Разплака ме с този стих, миличка, уникален, много силен!
Random works
: ??:??