Aug 21, 2007, 11:58 AM

Кафето?

  Poetry
966 0 11
 

Какво стана с онова момче,

което черпеше кафе?

Дали във жегата фрапира,

или из интернет сърфира?

Дай на него да блъфира,

че кафе ще ми сервира.

Другаде му е умът.

Ще пътува дълъг път.

Вече тръпне му сърцето

да се топне във морето.

Там сред поетеси рой

ще се чувства като свой.

Всички са му много мили,

 но дали ще има сили

редом да ги уважи

и с внимание дари?

Но внимавай, братко Фил,

да не станеш за резил.

Като на сираче клето

свито ще ми е сърцето.

Ще седя сама, че чакам,

може и да си поплаквам,

да се върне от морето,

да ми поднесе кафето.






Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....