Кайсиево стихотворение
В кайсиевата столица живея.
Ракията е с дъх на абрикос.
Вечерята ми почва само с нея,
без никакво съмнение, въпрос...
Румънците ни имат за южняци.
Най-северният север е печат.
Управниците – пълни смотаняци,
обрекли севера на мор и глад.
Дунав, под нозете ни изтича,
но плащаме най-скъпата вода.
Кайсиевата всеки я обича -
Силистренската мека топлина.
Кайсии на компот и на ракия,
сушени и какви ли още не.
Обичам да ги ям и да ги пия,
ухаят на щастливи богове.
Обезлюдява столицата моя.
Дървета съхнат, няма плодове.
Започнах за кайсии да се моля,
а само плевел почва да расте.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Интересно.