Nov 6, 2006, 2:08 PM

КАК

  Poetry
811 0 5
Сърцето ми разкъсано на две е
живея между небето и земята
във мен все още надеждата вирее
че това не е края на играта

Отзад е болката от несподелени чувства
а напред - страха от новата такава
и всичко в мене просто буйства
и все едно изгарям в гъста лава

Но как напред да продължа отново
когато всичко свежда се до нея
и как да почна нещо ново
когато всяка вечер сълзи лея

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Беков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...