Какво, че днес не мога да те видя
Какво, че днес не можеш да ме видиш?
Нима сълзата не е част от живо тяло,
събрано в черупките на миди,
потрошени от едно накъсано, полуживо цяло...
Какво, че днес не можеш да ме чуеш?
Аз оставила съм думите си на съня,
като остаряла приказка за рая,
като нова ера създадена с века...
...когато аз се будя за живот
и искам отново да съм твоя,
когато дори мисълта не стига за любов,
задушена от мига за края...
Какво, че днес не можеш да ме чувстваш?
Иди да ме потърсиш под липите.
Там да видиш сянката на едно разгулство,
където строши се камата от мечтите.
Какво, че днес не мога да те видя?
Аз все още се трудна любима зова...
Какво, че от тебе днес си отивам,
аз все още от болка твърде много мълча.
© Ди All rights reserved.
