Какво да правя
Канят ме, мамо, в хотелска стая,
да съм самичка. Защо - не зная.
Да съм дискретна и много тиха,
и СМС-а да съм изтрила.
Я научи ме какво да правя,
с мъже не искам да си играя.
Аз имам кукла и тя ми стига,
мълчи и слуша и сладко мига.
Как се отказва на тъпа мутра?
Не съм от вчера, нито до утре,
но днес страхът ми си заслужава.
Това е овчарник, а не държава.
Аз искам, мамо, живот достоен.
Уж магистрали, а все завои.
Прощавай, мамо, че те товаря,
но страх и ужас в мен се разгарят.
Няма да ида. Ще бъда твърда.
Нека беснее, нека се сърди.
Желая обич, ала с душата.
Не искам, мамо, старт от кревата.
Ти научи ме какво да кажа,
как най-културно да му откажа?
Не искам с грубост и селяния.
Дете съм още, а веч се крия.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
