Какво още...
И само обич никога не стига
да изградиш живота си щастлив.
Ще трябва нежност, борбеност и сила,
ще трябва смелост да се устоиш.
Че може да не случат се нещата
такива, за каквито си мечтал.
Че може само полет да не стига
да стигнеш своя спомен избуял.
Копнежа във сърцето си отгледал,
ще трябва време, за да порасте.
И с пъстрите крила пред теб разперил,
надежда нова да ти донесе.
И бури, и засади ако има,
със нежност твърда би ги разпилял.
И своята любов неутолима
отново в шепите си би събрал.
А полетът в теб не се предава,
мечтае за безкрайни висини...
И все се питаш: "Колко ли остава
да дойде пролет с слънчеви лъчи?"
И знаеш, че ще дойде и я има.
Във пъстроцветна дреха ще запей.
И нищо - ще си казваш - че е зима,
любов в сърцето винаги ще грей.
© Силвия Кръстева All rights reserved.
