May 18, 2007, 4:59 PM

Какво остава?

  Poetry
628 0 1

Ново утро - ново начало.
Днес не е като вчера, а нещата
никога няма  да са същите.
Ние се променяме... всичко се променя.
Но едно остава -
споменът, че някога някой е бил готов
всичко да даде за нас;
усещането за Недостижимото,
с което накрая си отиваме.
Недостигнатото - знак за
неяснотата със самите нас.
Достигаме онова, което сме
осъзнали за необходимо.
Остава блянът по Невъзможното.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...