Какво повече мога да искам от това?
Някога аз бях щастлива с едно момче.
Любовта ни бе дива и игрива,
игрива като дете.
Но и ние самите бяхме деца.
Пътищата ни тръгнаха в различни посоки
и така изчезна любовта.
И ето сега срещам това момче,
но вече не сме ние деца.
Той вече е мъж и аз съм жена.
Изкушавам се да го прегърна,
да му разкрия колко страдах,
как едва го приживях.
Изкушавам се, но няма -
с друг съм вече аз.
Но изкушението ме изгаря,
изгаря и боли.
Чудя се какво да правя,
чудя се дали
с него щях да бъда по-щастлива,
дали отново можем
да изпитаме любовта игрива.
Чудя се,но няма да го направя,
защото вече не съм дете,
а жена, която има мъж и деца.
Вече съм зряла
и не бих захвърлила всичко това.
Чуствам се щастлива и обичана.
Какво повече мога да искам от това?
Любовта ни бе дива и игрива,
игрива като дете.
Но и ние самите бяхме деца.
Пътищата ни тръгнаха в различни посоки
и така изчезна любовта.
И ето сега срещам това момче,
но вече не сме ние деца.
Той вече е мъж и аз съм жена.
Изкушавам се да го прегърна,
да му разкрия колко страдах,
как едва го приживях.
Изкушавам се, но няма -
с друг съм вече аз.
Но изкушението ме изгаря,
изгаря и боли.
Чудя се какво да правя,
чудя се дали
с него щях да бъда по-щастлива,
дали отново можем
да изпитаме любовта игрива.
Чудя се,но няма да го направя,
защото вече не съм дете,
а жена, която има мъж и деца.
Вече съм зряла
и не бих захвърлила всичко това.
Чуствам се щастлива и обичана.
Какво повече мога да искам от това?
© Карина Кирова All rights reserved.
Желая ти успех!
