Кал

много взехте да се имате за хора;
и превърнахте се всички в морални.
лошите – на смърт, а не в затвора:
а в душите си и вие тъй сте кални.

и потресени сте чак от безхаберие,
дето имало тъй много в България.
а приемате го – някак на доверие,
другояче ще постъпите навярно.

докога така – мизерно ще живеем
и ще бъдем хора само в трагедии.
не е лесно, зная, никак не е –
човек да си и в радост, и в мизерия.

просяк подминавате бездушно;
но за бедните на думи все тъжите.
всеки себе си да гледа – най е тъжно…
кални сме и ние в душите.