May 22, 2009, 10:47 AM

Камбани

  Poetry » Civic
1.1K 0 9

Когато прережеш въжето им, млъкват.
Гледаш, олекнали, литват към рая.
Камбани - доскоро от кръв и плът...
Останалите - оставаме.

Грешни и праведни, гладни и сити,
свидетели и палачи.
Плешивите си подстригват косите.
Крокодилите плачат.

Балканът, премръзнал, от себе си слиза
на равнината в полите и пазвите.
Юнаци, купувайте бели ризи -
обичая да спазите!

Някой блъска за раждане или смърт
на храма по онемелите камъни.
Камбаните доживяха отвъдното.
Въжето остана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Бочев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Няма камбани, въжетата изгниха...
    Хубав граждански стих!
    Черпя банан!
  • Благодаря ви!
  • Някой блъска за раждане или смърт
    на храма по онемелите камъни.
    Камбаните доживяха отвъдното.
    Въжето остана.
    !!!Това е животът...
  • На това му се вика истинска поезия. Равнис по Пламен Бочев! на въжето...
  • Колко е жалко, че ги няма камбаните!
    Да събудят сърцата ни - грешните!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...