Камо градеше, Илия...
Косите ще си почерни Ирина,
но за очите не знае
и как ли за това да мечтае,
щом и в сънищата си горещи
не е сънувала контактни лещи,
като живеят двамина
в тая тясна килия.
© Александър All rights reserved.
Косите ще си почерни Ирина,
но за очите не знае
и как ли за това да мечтае,
щом и в сънищата си горещи
не е сънувала контактни лещи,
като живеят двамина
в тая тясна килия.
© Александър All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...