Nov 10, 2005, 8:27 PM

Камъка на завистта

Poetry

1.1K 0 1

             Камъка на завистта ще натроша на парчета
             и всяко парче ще превърна в прашинки,
             ще викна вятърът да ги разпилее,
             но дори и прашинка да остане -
             завистта ще си живее.
             Дори да няма вече лоши хора,
             тя ще си намери дупка в някоя душица,
             ще набъбва отвътре, ще наедрее
             и ще се роди напролет като светица.
             Ще разкъса тънката обвивка,
             ще си покаже и рогцата от пашкула,
             ще излети от него като бяла пеперуда -
             като бяла смърт ще размахва
             ръце над света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mili4koto_ive (Ивелина Йорданова)

Така е, завистта е болест, но винаги ще има болни от нея. Понякога дори и любовта не може да спаси "заразените". Много хубав стих. Поздравления!

2007-03-22T02:32:49+02:00

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0