Nov 17, 2006, 4:47 PM

Картина на живота

  Poetry
947 0 11
Допълвай с цвят дъгата на живота,
рисувай светлината на мечтите,
през призмата на твоята душа
разтваряй с обич цветовете.
От утрото във нежно  розово,
до мастиленото синьо на нощта,
допълвай  с огненото на сърцето,
красивата картина на живота.
Във синьото на небеса крилати,
пусни ги птиците, нека да летят,
ще ти разкрият сребърни палати,
и тайните си с теб ще споделят.
В зеленото на тучните ливади,
тръгни с нозе обути във доверие,
ще ти разкрият стъпките пътеки,
изгубени в напразните съмнения.
От клоните на есен пожълтяла,
докосвай с ласка падащи листа,
ще сетиш топлина, незакъсняла
обич на слънцето по твоята ръка.
Във багрите на залеза рубинен,
потъвай със очи, ръце, с душа.
С отворени ръце, посрещай влюбен,
прииждащата светлина на любовта...

Рисувай с мен, картината прекрасна.
Допълвай многоцветие щастливо...
Не се страхувай, че има във живота
и тъмни цветове във черно-сиво...  




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...