May 24, 2007, 8:00 AM

Като изгубено дете 

  Poetry
912 0 9
Бях сама!
Като малко дете, на плажа изгубено!
Виждах погледи как ме следят.
Като бели орли над мене витаеха...
гларуси...
Желаещи да ме сграбчат!
Да ме отнесат!
Къде ли?
Какво ли ще вземат от мен?
Нищо не беше останало.
Всичко изхвърлих след теб.
И тръгнах!
Тръгнах да бягам...
Като изгубено малко дете.
На плажа...
Сред хората.
Сред голямата хорска тълпа.
Да не бъда сама.
Да бъда сред хората.
Хора... Хора...
Пълно е с хора...
Мен ли оглеждаха?
През мене ли виждаха?
Ами болката?
Страшната, огромна болка...
И нея ли виждаха?
Прозрачна съм!
И сама...
Толкова много сама...
Като малко дете, на плажа изгубено...
Излишна сред толкова хора...

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ани, моята асоциация е отново в песен-станало ми е навик явно,"заразих " се от вас, тук в сайта...<a href="http://vbox7.com/play:59ee6561" target="_blank"> Песен >>> </a>
  • Благодаря ви, приятели!
    Поздрави на всички!
  • "Страшната, огромна болка...
    И нея ли виждаха?
    Прозрачна съм!
    И сама...
    Толкова много сама...
    Като малко дете, на плажа изгубено...
    Излишна сред толкова хора..."

    Поздрави, Ани!!!
  • За съжеление много познато чувство!Ох...абе всичко ще се оправи,мила ми Анетке!
  • Много е хубаво!!!
  • Хубаво метафорично пресъздаване на изпитаното чувство на болка, самота, разбиване след полет! Но ние поетите умеем да заредим с енергия и багри обезцветената и омалощена душа и отново да полетим!
  • Прекрасен стих,мила!
    Все едно си писала за моето детство!!!!
    Благодаря ти много!
  • Всеки понякога се чувства така!
    Поздрав!
  • Сред много хора а сама...много често и аз се чувствам така!Поздрав,много ми хареса!
Random works
: ??:??