Като купа череши...
Пред теб съм,
като купа череши
от юни,
върху масата
на есента...
Защото
ме криеш
на зимата
в лятната къща.
(построена в душата ти)
Магьоснико,
как го правиш това...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
Пред теб съм,
като купа череши
от юни,
върху масата
на есента...
Защото
ме криеш
на зимата
в лятната къща.
(построена в душата ти)
Магьоснико,
как го правиш това...?
© Маргарита Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...