КАТО ПТИЦИ
Като птици, накацали къщите,
сякаш къпят се във водите,
тънки пушеци извиват комините,
и се сливат в небето с мъглите.
Стеле си тиха и добра синева,
като в приказка, стара добра.
Клони се вглеждат в реката,
рисувайки, жарките спомени...
Още помнят стъпките влюбени,
тези стари калдаръмени улици.
Следи от пожарите в нощите,
които гасихме с целувки...
Тук, на моста, погали косите ми,
а дланта ти издигната до небето,
притихна с копнеж... на лицето ми,
като птица, намерила си гнездото...
Като птици, накацали къщите,
се оглеждат с любов във водите.
А градът на мечтите ни чисти,
гнездо самотно... очаква си птиците.
сякаш къпят се във водите,
тънки пушеци извиват комините,
и се сливат в небето с мъглите.
Стеле си тиха и добра синева,
като в приказка, стара добра.
Клони се вглеждат в реката,
рисувайки, жарките спомени...
Още помнят стъпките влюбени,
тези стари калдаръмени улици.
Следи от пожарите в нощите,
които гасихме с целувки...
Тук, на моста, погали косите ми,
а дланта ти издигната до небето,
притихна с копнеж... на лицето ми,
като птица, намерила си гнездото...
Като птици, накацали къщите,
се оглеждат с любов във водите.
А градът на мечтите ни чисти,
гнездо самотно... очаква си птиците.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
