Като пясък
Като пясък през пръстите
се изнизват дните ми
и безсилна съм да ги задържа.
Единственото ми желание сега е повече от суета -
да бъда с теб, сега, и утре, и след много време още.
Боже, колко много те желая!
Когато се събудя, сутрин, търся те в росата,
погалена от първите лъчи.
И в песните на птиците те търся,
Но…те не казват, просто си летят.
А може би те е срещал някой,
но не казва…
Пустият му вятър! Знаех,
че с него сте говорили, наскоро…
А пишеше се за добър приятел тоя вятър!
Виж го ти! Сега мълчи, и палаво подгонил
есенни листа, не иска и да знае,
че мен сърцето ме боли…
Потърсих те и при слънцето даже…
Тогава, когато то безмилостно грее
и нажежава до страст
желанието ми да съм с тебе.
Търся те… и в нощта, когато
може би дълбоко си заспал…
И сънуваш ти едно момиче,
сънуваш мен…
Намерих те!
В една звезда, която тихо слезе на земята,
и ми каза колко много ме обича Някой!
Колко много … ме обичаш!
Не е грешка на слуха, нали?
Ти се обрече на любов, за да ме имаш,
и аз да не търся повече, защото те намерих…
При морето – там, където
двамата се врекохме докрай да се обичаме.
Изнизват се дните ни, бързо…
Заспивам с надеждата да те имам,
някога… дори да се превърна в пясък
За да се слея с теб, завинаги!
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
