Като разпятие
Искам да мога и зная, че искам.
Плувам във огън горещ и разплискан.
Вярвам във Рая. Боя се от Ада.
Смело мечтая, а винаги страдам.
Крача забързан с опънати нерви.
Рани превързвам от спомени черни.
Гледам звездите, а моля луната
за смях в очите. Крещя с тишината.
Мисля различно. Сърцето ме стяга.
Стихове пиша. В капани попадам.
Обичам безумно. Раздавам се щедро.
Понякога луд съм, но не прекомерно.
Греша по човешки. Текат ми очите.
Имам болежки. Летят ми мечтите.
Търся опора, а в пропаст пропадам.
За чуждите хора винаги страдам.
Родината браня съвсем беззащитен.
Сипя закани. Не зная ли - питам.
Грабя живота. Раздавам на всички.
Търся Голгота. Попадам в кавички.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Много ме кефи стихото ти!
