...като след видение
Не зная сън ли беше,
бях сама
и беше сиво и студено,
като зима.
Тогава ти се появи
и “Стана светлина”,
повярвах в чудото,
че може да те има.
Почти се бях предала,
уморена,
все търсех те
и все не те намирах.
Не спирах,
пак се лутах раздвоена,
и бавно ден след ден
умирах.
Когато свърши и
последната надежда...
внезапно,
като в филм познат -
ръцете ти
докоснаха ме нежно,
в очите ти
потънах на мига.
Ти със устни
от сълзите солени,
по моето сърце
рисуваше.
А аз оставила
завинаги студеното,
поисках да умра...
сънувайки.
Но се събуждам... като след видение,
сама съм пак, без теб денят е сив.
Усещам, че те има в друго измерение,
чакаш ме да сбъднем онзи сън красив.
© Мойра All rights reserved.
