Казваш, че си човек
Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла.
Свободата ти се е с ехото на шпикера сляла
и заучено смешно ни казваш, че си Човек,
а не си патица куца, ни птица във клетка,
че господар на живота си от години, от век!
Но отстрани си странна гледка -
не пееш, а стенеш и плачеш затворен
в собствената си тъмна клетка.
В живота ти на каишка те водят
за нечия друга изгода и сметка.
И си безгласен и ням, като хваната риба в буркан
разтваряш уста, но думата се не чува.
Обърквам се, вече и аз не знам -
Човек ли си, или така ми се струва?
© Лидия Сиркавара All rights reserved.
