Dec 29, 2010, 3:08 PM

Казваш, че си човек 

  Poetry » Civilian
469 0 2


Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла.
Свободата ти се е с ехото на шпикера сляла
и заучено смешно ни казваш, че си Човек,
а не си патица куца, ни птица във клетка,
че господар на живота си от години, от век!
Но отстрани си странна гледка -
не пееш, а стенеш и плачеш затворен
в собствената си тъмна клетка.
В живота ти на каишка те водят
за нечия друга изгода и сметка.
И си безгласен и ням, като хваната риба в буркан
разтваряш уста, но думата се не чува.
Обърквам се, вече и аз не знам -
Човек ли си, или така ми се струва?

© Лидия Сиркавара All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.

  • rumiana (Румяна ):
    Наистина има голямо разминаване със свободата, тълкуването и прилагането й.Отстрани е направо наизустено погрешно или умишлено внушаване, Като папагалско погрешно тълкуване
    Поздрав и да си пожелаем наистина зачитане и самочувствие на човеци, което разбира се е и отговорност.
  • Много добро попадение..скалпела е стигнал до същността!
Random works
: ??:??