КЛЮЧЕТО-НАДЕЖДА
Ще намеря вратата на моят стремеж
и с ключето си – тънка надежда
ще отключа. Ще запаля проклетата свещ
и внимателно ще пренареждам.
Ще оглеждам старателно всеки детайл,
ще преглеждам разбити тревоги
и ще търся прозрение топло през май,
ако ще да намеря и огън.
И пожар там да лумне, не ще го гася,
нека станат стремежите – пепел...
И аз ще остана да изгоря,
за да мога навеки да светя.
Ще страдат несбъднати мойте мечти.
Ще ме жалят няколко дена.
Химикалът ще рони мастилни сълзи,
че той знае всичко за мене...
А листа ще остане пепелно-бял
и чадърно ще пази сълзите.
Но ключето-надежда ще е винаги цяло,
за да отключва вратите.
и с ключето си – тънка надежда
ще отключа. Ще запаля проклетата свещ
и внимателно ще пренареждам.
Ще оглеждам старателно всеки детайл,
ще преглеждам разбити тревоги
и ще търся прозрение топло през май,
ако ще да намеря и огън.
И пожар там да лумне, не ще го гася,
нека станат стремежите – пепел...
И аз ще остана да изгоря,
за да мога навеки да светя.
Ще страдат несбъднати мойте мечти.
Ще ме жалят няколко дена.
Химикалът ще рони мастилни сълзи,
че той знае всичко за мене...
А листа ще остане пепелно-бял
и чадърно ще пази сълзите.
Но ключето-надежда ще е винаги цяло,
за да отключва вратите.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
