Книжката лебед
Моя книжке любима, как съм горд, че те имам!
Мога с теб до безкрай да пътувам.
Ти си стълбица малка, а дъгата – пързалка.
Виж ме горе как Слънчо целувам!
Имаш странички тънки – като ролкови кънки
ме търкалят напред към мечтите.
В приключения летни и истории цветни
аз герой съм... Достигам звездите!
После с жълта ракета към незнайна планета
ме понасяш. Ще взема и Мечо.
Астронавти сме двама – храбри, няма измама...
Чакай, идваме, Космос далечен!
На килимче летящо в небесата ме пращаш
да изследвам света необятен.
Моя книжке прекрасна, искам с теб да порасна
и да бъдеш мой верен приятел!
Из пустиня гореща с чудесата ме срещаш –
пирамиди, камили и пясък...
И от жажда ме пазиш, моя книжке-оазис.
На вълнѝ ли дочувам тих плясък?
Кораб бял ми изпрати, но ме гонят пирати.
Смел, за миг в хоризонта се взирам.
Бриз платната издува. С мен делфините плуват...
И съкровище в края намирам!
Мила книжчице лебед, и на юг тръгвам с тебе!
Виж, доведох и свето братче.
После, знам, ще ни върнеш – щом крилете разгърнеш,
пак в удобното топло креватче.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Благодаря!
