Когато
Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и копнежът на Малкия принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов,
и е късно за вино, посоки които сближава,
и е късно за думи, подхвърлени в сив, или в бял послеслов,
и е късно, и е късно за всичко... Тогава
не е късно парченцето хляб да накиснеш във чужда сълза,
не е късно врата да отвориш, да усетиш далечно снега,
не е късно преди да замръзне, да посееш в гората бреза,
не е късно...И знам, че моментът е точно сега!
© Рада Димова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чудесно построено стихотворение на принципа "теза-антитеза", а резултатът е силно внушение! И много ценно послание! Изказът е впечатляващо образен, както винаги.
-
Много ни хареса!Поздравления!
-
Чудесна творба!
-
Много!
-
Колко си права! Житейската логика диктува определени ограничения, но е безсилна пред избора на личността - да остане докрай вярна на принципи, за които "никога не е късно".
-
Благодаря ви, приятели, за отделеното време!
-
Браво, Раде! Въздействаща поезия!
-
" не е късно парченцето хляб да накиснеш във чужда сълза,"
Това ми хареса много. -
Раде, удивителна си! Най-искрените ми уважения!
-
Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
Бравооо! Страхотна метафора!
Харесах всичко - конструкцията, идеята, цялостната поетика!
Поздравления! -
Възхитително!
-
Извинявам се, допуснала съм техническа грешка -"и е късно за вино, посоки коЕто сближава"!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
