Когато
Когато дъждът се протегне по- дълъг от цялата жажда
и когато дървото загуби последния жълт дъждобран,
и когато ноември законно, мъгливо-намръщен се ражда,
и копнежът на Малкия принц е дори неразбран...
И е късно за някаква грапава, нова и стръмна любов,
и е късно за вино, посоки които сближава,
и е късно за думи, подхвърлени в сив, или в бял послеслов,
и е късно, и е късно за всичко... Тогава
не е късно парченцето хляб да накиснеш във чужда сълза,
не е късно врата да отвориш, да усетиш далечно снега,
не е късно преди да замръзне, да посееш в гората бреза,
не е късно...И знам, че моментът е точно сега!
© Рада Димова All rights reserved.
