Когато на смирението се отдам
и тишината с любов ме обгръща,
се намира някой, от Его подпрян,
раните стари във Ад да превръща.
Отново кърви. През сито изтича
радостта от покоя тъй мимолетен.
На стара, разкъсана дрипа приличам,
захвърлена в коша, от мене оплетен.
Ще се събера! Ще се облека в чисто,
дори да е последното ми смирение!
Не закривай небето ми с „истини“,
които са само твое умотворение!
28 12 2018
© Надежда Борисова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
