Когато бях незабележима
Когато бях незабележима
и редях си тихо стихове във рима,
когато драсках "своите бележки"
и чаках някой да ме забележи...
Нямаше почти никого -
сърцето ми споделяше на "нищото".
Когато крещях гневно аз на тишината,
когато аз бях сянка в мрака
и нощта ми беше воалът невидим,
(скриваше ме тя от вас),
когато... тогава бях НАИСТИНА САМА.
Сега, когато нощта си замина
и настъпи вечен ДЕН.
Сега, когато успявам до всеки да застана
и да съм видима (макар и сянка...)
Искам... искрено копнея,
да се поправя, да се пречистя,
пред вас нова да съм и същевременно истинска -
затова сега, когато виждам вашите съвети, искам
стиховете мои стари/слаби аз да редактирам.
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
