Когато Господ пениси раздавал

Когато Господ пениси раздавал,
то било страшно блъскане и врява.

Апостолите много се старали,
но ред да сложат тъй и не успяли.

Едно през друго мъжките животни,
се блъскали - разрошени и потни,
кой пръв до щанда да се добере,
и пенис по-голям да избере!

А който грабнел пениса, щастлив
че в блъскането е останал жив,
оттеглял се зад райските кенефи,
да си го гледа и да му се кефи!

Щом пенисите Господ Бог раздал,
усмихнал се доволен и казАл:

 - Добре направих! Вече всичко живо
ще се оножда и ще е щастливо!
СамО потомството си ще създава
и мен от тоя труд освобождава!

Апостолите си освободил,
а сам да си полегне се решил.

Обаче дългоухото магаре,
със всекиго ще спре да разговаря,
по стръмните пътечки - да спортува,
и с магаричките да си флиртува:
различни къчове да им показва
и мръсни вицове да им разказва...

И всичко туй го правело с умисъл!
То имало в главата тая мисъл:

"Къде са пенисите? Във чували!
Еднакви ли са всичките? Едва ли!
По-дребните остават по-високо,
а едрите ще паднат по-дълбоко.
Тъй предните ще бъдат ощетени,
а по-подирните - възнаградени!
Та да не би и аз да изглупея,
добре ще бъде да позакъснея!"

И с мисълта за пенис по-голям,
пристъпвало магарето едвам.
Помайвало се и привечер чак,
почти с небесния вечерен мрак,
пред божия чертог се озовало
и "- Дай ми, Боже, пенис! " - изревало!

- "Дай , Боже, пенис!", вместо "Дай овес!"
Къде бе, Марко, си се моткал днес!

За тебе вече нищо не остана!
И да ми искаш - няма откъде!
Казах ти - няма! А каквато няма,
От него даже Господ не яде!

И няма как - без пенис си оставаш!

А как потомството си ще създаваш
ще трябва да помислим и решим...

 - Без пенис! Марко! Боже, ти си луд!
Защо изхарчих толкоз много труд,
да се катеря чак до небесата!

И как в катуна си ще се завърна,
щом никоя не мога да прегърна?

"- Къде е пенисът ти?" - ще ме питат,
ще почнат да ме хапят, да ме ритат! -
 И без това ни викат магарици -
поне да бяхме в любовта царици!
Ти с твойта глупост всичко развали -
Живота ни тотално провали!"

Не може, Боже! Ще ме разбереш -
друг като няма - твоя ще дадеш!

Тоз, който със магарета е спорил,
той знае Господ как се е озорил!

Не бива нито туй, нито онуй.
не може да си Господ, пък без...
 - Чуй!
Макар и Господ, изход друг не знам,
освен една паничка да ти дам
и да потегляш с нея на просия.

На който малко повечко съм дал,
дано да ти даде от своя дял!
Дано сбереш достатъчно от туй,
да си слепиш от него собствен ...!

Гладувалите хора казват: няма
от просенето мъка по-голяма!

И то да е  за друго, иди-доди -
пак може щедростта да ги споходи.

А то за пенис! Тюх, да се не види!
Една трохичка даже им се свиди!

Разбират го мъжете, но жените
го гонели далеч от махалите.

Немил-недраг вървял насам-натам,
да се излага и да сбира срам.

Но всяко нещо, туй добре се знай,
че има ли начало, има край!
И нали Господ се е постарал
и милиони твари е създал,
един ще го прогони и овика,
но друг ще се смили, ще го извика...

И тъй като магарето се слави,
че с упоритост всяко нещо прави,
къде с упорство и къде със сЪлзи -
паничката успяло да напълни!

Избрал си Марко място край реката,
удобно седнал, плюл си на ръката,
лепил със плюнка, гладил и лепил,
и най-накрая сам се възхитил:

- Макар и да не е като на слон,
изглежда ми почти като на кон!

Сега се убедих, че който проси,
събира - та не може да го носи!

А онзи, който лъже и краде,
не ще успее да се наяде!
Навярно всеки мъж ще ми завижда!

Но гледа- още малък му се вижда!

И тук внезапно го е осенило!

Намазало паничката с лепило
и най-отгоре  нея  залепило!

...

Като разказвам, вярвам ли си сам?

Разбира се!
Паничката е там -
към пениса му здраво закрепена
и точно на върха му залепена!

Пък и защо народът ще повтаря:
"Съобразителен като магаре!"