Когато ме целуна
Мортално
Целунат ли ме, като първи път,
светкавица ме поразява, бляс!
Пред път, като икона и ми се врекът,
съм вече заразен, от този звезден бяс...
И след това, с целувки, побеснял,
аз като някой стар вампир те пия,
на лунна светлина те виждам цяла,
както си родена, дива орхидея и магия.
Тогава не съм себе си, а като кон,
разпърхал ноздри, дишам друга атмосфера,
не няма друг по-силен от целувката закон,
да ме разтърси, като в треска да треперя.
Като допра, напукани обветрени от път,
до твоите нежни устни, дъхави - сантал,
до моите, и волт-ампери ме преродят,
о` боже казвам си, как Бог те е създал!
Когато те целуна първи път, след път,
знай, пак съм същия, да, онзи който бях,
когото ме целуна, там пред твоя кът, (на тръгване...)
и тръгвам пак на път... и съм! - Живея и живях!
© Ми Ки All rights reserved.
Поздравчета!