Когато престанем да се целуваме
Когато престанем да се целуваме
Когато престанем да се целуваме...
Дърветата ще станат стълбове,
за тях ще се закачат птици,
неутешими без зора и въздух
и неизлитащи за никъде.
Когато престанем да се целуваме...
Небето ще е само стъпка - отвъд
света. Накрай живота. В студена
клоунада ще играем доброволно
луна, забодена на еднорога си...
Когато престанем да се целуваме...
Ще има само залези. Без брод пътеки,
заключена врата и вътре – някой сам.
Ще онемеем в крепостта вселена,
надолу и нагоре... Бумеранг...
Когато престанем да се целуваме...
Ще спрат часовници и влакове.
Самотни гари ще посрещат вятъра.
Ще махат щъркели. Реки ще влачат
треволяци. Ще бъде тъмно. До влудяване...
Човеку е осъдено да носи Йов.
Да се зачене бог. Да падне. Да възкръсне.
Да се родим от кал И от любов.
Дай същата голгота да измъчим и се върнем
при любов. Да станем слънчеви!
© Златина Георгиева All rights reserved.
