Когато престанем да се целуваме

Когато престанем да се целуваме...

Дърветата ще станат стълбове,

за тях ще се закачат птици,

неутешими без зора и въздух

и неизлитащи за никъде.

Когато престанем да се целуваме...

Небето ще е само стъпка - отвъд

света. Накрай живота. В студена

клоунада  ще играем доброволно

луна, забодена на еднорога си...

Когато престанем да се целуваме...

Ще има само залези. Без брод пътеки,

заключена врата и вътре – някой сам.

Ще онемеем в крепостта вселена,

надолу и нагоре... Бумеранг...

Когато престанем да се целуваме...

Ще спрат часовници и влакове.

Самотни гари ще посрещат вятъра.

Ще махат щъркели. Реки ще влачат

треволяци. Ще бъде тъмно. До влудяване...

Човеку е осъдено да носи Йов.

Да се зачене бог. Да падне. Да възкръсне.

Да се родим от кал И от любов.

Дай същата голгота да измъчим и се върнем

при любов. Да станем слънчеви!