Когато си отиде...
Когато си отиде нещо безвъзвратно.
Когато времето посоката загуби.
Когато мислите се лутат пропиляни.
И вените са твърде жилави и груби.
Когато посивее пъстротата на очите.
Когато залезите пият бавно от цвета си.
Когато безнадеждно се редуват дните.
И спрем да търсим жадно любовта си.
Когато портите заключени немеят.
Когато пред дворците зейнат пустоти.
Когато ветрове безлики се развеят...
Тогава лош,
безпътен,
ще се върнеш ТИ.
Но тук ще е мътилка, хаотична тишина...
и сенки сънени ще пъплят по стените.
............................................................
Не можеш да се връщащ вечно у дома.
Щом с всяко тръгване по малко си умирал.
Когато времето посоката загуби.
Когато мислите се лутат пропиляни.
И вените са твърде жилави и груби.
Когато посивее пъстротата на очите.
Когато залезите пият бавно от цвета си.
Когато безнадеждно се редуват дните.
И спрем да търсим жадно любовта си.
Когато портите заключени немеят.
Когато пред дворците зейнат пустоти.
Когато ветрове безлики се развеят...
Тогава лош,
безпътен,
ще се върнеш ТИ.
Но тук ще е мътилка, хаотична тишина...
и сенки сънени ще пъплят по стените.
............................................................
Не можеш да се връщащ вечно у дома.
Щом с всяко тръгване по малко си умирал.
© Катя All rights reserved.
